Огън и болка

Заглавие: Огън и болка Сря Мар 05, 2008 8:03 am

Не мога да го забравя...
Лицето му изниква пред мен непрекъснато по всяко време, не спирам да го сънувам, непрекъснато ме преследват спомените с него..
Очите ми са насълзени, а коато сълзите се стичат по бузите ми, те оставят гореща следа, която ме изпепелява...
Буквално го зарязах ей така... защото ми бяха казали, че не трябва да си имам работа с него.При това го бяха казали родителите ми, които освен името му нищо друго не знаят... Къде ми е бил умът тогава !?
Какво да правя сега...
В мен зее пропаст.Празнина.Слънцето отдавна е залязло в мен.Сърцето ми тупти сякаш ще се пръсне от мъка и носталгия.Болката е неуписуема.Тя замества всичко.Боли.Много.
Пред мен изникват образи, чувам думите му... гласа му...
Виждам как се смее, как ме кара да ревнувам...
Правим се на непознати, а всъщност чувствата не са се променили грам...
И сега пак... чувам смеха му, гласа му, виждам го... и очите ми пак се размазват... и боли.Много боли.А изход не виждам...
Светлината в края на тунела липсва...И сега ?
Обичах го много... всъщност - обичам. Чудя се защо ли ги послушах!... Посъпих глупаво... Господи!!!
И сега какво...като не мога да го забравя, а в кръвта ми има огън....огън и болка.

П.П.Не знам какво ми става и що за тема е това, но просто имах нужда да си излея душата...

Заглавие: Re: Огън и болка Сря Мар 05, 2008 10:53 pm

00000000000 няма пр0блем...напълн0 те разбирам въпреки че не съм г0 преживявала...да късам заради р0дителите ми...хххх...ами т0 те са мн0г0 0с0бени х0ра...искат да ни предпазят..н0 т0ва не е най - д0бр0т0 в няк0и случей...ми примерн0 к0гат0 излезем в жив0та няма те да ни казват кф0 да правим...няма к0й да ни пази и закриля...и те грешат...н0 сп0ред трябва да правиш т0ва к0ет0 ти мислиш и чувстваш....а не другите...дри и т0ва да са майка ти и баща ти...Аз не м0га да те 0съдя за т0ва,к0ет0 си направила...защ0т0 ник0й не е безгрешен..пр0ст0 си се п0ддала на съветите на р0дителите си...и ак0 т0ва м0мче те харесва или 0бича (незнам кфи са би 0тн0шенията...) ще те разбере....

Admin Брой мнения : 519 Age : 31 Registration date : 07.10.2007

Мислех си, че ме обича още...до преди 20 минути.
Прибирам се от училище и понеже пътищата ни се засичат си тръгнахме "заедно". Той беше сам.Вървеше по пътеката надолу към улицата... Доближи се до едни момчета от моя клас и започнаха да говорят за нещо.Дискусията им спря след няклко минути, и те се умълчаха.Тогава аз се доближих до тях /по някакво стечение на тълпата вървях точно зад тях през цялото време/ и попитах едно от момчетата за една игра.Той ми отговори и така и аз му отвърнах... От другия край на пътеката /50-60м./ ми се провикнаха и ми извикаха "Кажи му "здрасти"", аз се обърнах и им казах да млъкнат и да не се обаждат, защото ме вбесиха.Пак се обърнах към него.Вървеше няколко крачки пред мен.Когато моите фр извикаха той се обърна към мен.Видях това с периферното си зрение и не знам с какво изражение е бил... После пак се обърна напред и си заби погледа в краката.Мълчеше.После дапочна да ускорява крачка и да се отдалечава.И аз ускорих почти незабелязано за другите... Но те се закачаха...така вече бяхме на разтояние от 30-40 м. ...по едно време той май се обърна пак, но не съм сигурна. Пресече улицата и влезе във входа си... това е. Сигурно не иска да ме вижда...Не съм му приятна сигурно !?... Не знам !!! Само знам, че ми е УЖАСНО КРИВО !!!

Заглавие: Re: Огън и болка Пет Мар 07, 2008 7:46 am

Моят съвет е да отидеш при него и да му кажеш поне едно:"Здравей!",защото и това не си казвате и чакате другия да го каже,ама ако чакате така и двамата ще сте с разбити сърца....И да ти кажа личи си,че те харесва Огън и болка 20582

........

Admin Брой мнения : 519 Age : 31 Registration date : 07.10.2007

Всички ми казват да му кажа просто едно "Здравей! Как си ?" или нещо от тоя сорт, но не мога... !!!
Това е същото като да ида и да му кажа "Виж...аз...такова...още те харесвам."... Човека ще се запита "Защо ме пита !?...И защо ЧАК СЕГА след две години мълчание!?"...И помислете си как ще реагира...и после как ще реагирам аз ... Ако каже нещо ще умра, а ако не каже нищо ще се самоубия Не,не, не... НЕ ми стиска.Признавам.Пречката е, че не мога просто така да го заговоря.Трябва ми причина...повод или нещо такова...

Заглавие: Re: Огън и болка Съб Мар 08, 2008 3:49 am

0х знам к0лк0 е гадн0 да се срамуваш...еми така да ти кажа нещ0 т0ва че не те заг0варя или не ти 0бръща внимание не 0значава че не те харесва!Даже напр0тив...н0 пр0ст0 му е мн0г0 б0лн0 сега...даже независим0 к0га сте си казали ча0...разбираш ли ме?...Т0й сигурн0 иска да те намрази...не се 0тчайвай...след време ще му мине...

Заглавие: Re: Огън и болка Нед Мар 09, 2008 12:46 am

Разбирам те.И аз имах същия проблем и не ми стигна смелост за нищо - никога....и сега съм без гадже.Още нямам сили да му кажа каквото и да е... Много е гадно.
Той те харесва...особено от това, което ми разказваш...
Винаги търси подходящия момент и той ще дойде. И тогава ще имаш повод и ще се заговорите....